По начина си на хранене птиците се делят на хищни – Соколоподобните и Совоподобните, растителноядни – Тъкачи, Гъски и всеядни – Врани, Щъркели.
Някои птици могат да менят характера на своите хранителни навици взависимост от сезона и възможността да си набавят нужната храна. Така например авлигата през размножителния сезон се храни с насекоми и гъсеници, а през останалата част от годината се храни със семена и плодове.
Фламингото и патиците са се приспособили да филтрират водата и по така поглъщат миниатюрни организми останали по човката след филтрация.
Видове като фрегати, чайки и скуа си набавят голяма част от своята храна посредством клептопаразитизъм. Те крадат плячката уловена от други видове птици и по рядко бозайници и с помощта на своята сила и агресивност пропъждат по-слабите хищни животни.
Понякога тясната хранителна специализация и недостатъкът на храна могат да поставят видове птици на границата на измиране. Такъв е примерът с ендемичния за Намибия крайбрежен корморан (Phalacrocorax neglectus), чиято численост през 80-те години на 20. век рязко намаляла. Причина за това е намаляването на два вида, които са основна храна за вида – тихоокеанското попче (Sufflogobius bibarbatus) и лангустите от вида Jasus lalandii.
Исторически погледнато, едни от най-големите летящи хищници на земята са били птици (аргентавис и орел на Хааст).
