Разпространение

Ареалите на различните таксони птици обхващат една или повече зоогеографски области. Най-много видове (без морските) са установени в неотропичната зона (2500), следвана от етиопската област (1700), палеарктичната (1100), ориенталската (1000) и неарктичната област (900) (H o w a r d, M o o r e,1980). Относителното богатство на орнитофауната в България се дължи както на благоприятните и разнообразни физикогеографски и климатични особености на нейната територия, така и на средищното местоположение, което тя заема на Балканския полуостров и Западна Палеарктика.

Много видове птици са интродуцирани от хората в райони, където преди това не са били разпространени. В някои от случаите това се е извършвало умишлено, например колхидският фазан е разпространен на много места от хората в резултат на отстрелването му като дивеч.При други случаи това е ставало съвсем случайно. Например папагалът монах,отглеждан в плен, е избягал случайно и по този начин се е разпространил в няколко североамерикански града. Някои видове като биволската чапла,жълтоглавата каракара и розовият какаду са се разпространили естествено, далеч отвъд първоначалния си ареал, благодарение на обработването на земята, създаващо нови подходящи местообитания.

Около 80 % от видовете птици се срещат в тропиците, като броят им намалява в посока север и юг. Най-голямо е разнообразието в Неотропичното биогеографско царство (Южна, Централна Америка и Карибието) – приблизително 3 000 вида. В Африка се срещат около 1 700 вида, Палеарктика (Евразия (без Южна Азия) и Северна Африка) – 1 100 вида Неоарктика (Северна Америка, Гренландия и Исландия) – около 1000 вида.

Популациите на птиците имат големи различия относно гъстотата и броя на индивидите. Някои видове имат малка гъстота, ниска численост и обширна територия (орли), други живеят в гъсти колонии от милиони индивиди на малка територия (някои морски птици).

Има няколко главни особености при разпределението на повечето видове:

• Гъстотата на популацията е свързана с размера на тялото – по-малките видове са по-многобройни;
• Видовото разнообразие и броят на индивидите е по-голям в смесените местообитания и в областите, където се срещат няколко различни местообитания (екотони);
• Броят на видовете е свързан с размера на местообитанието;
• Видовото разнообразие и гъстотата на популациите се увеличава в посока от полюсите към екватора.